Остави ме...
Остави ме
сама да си призная слабостта
и да се върна полудяла...
в пространството да изкрещя
две думи без слова...
Небето да ти ги дари
от моите въздишки изтъкани.
Слънцето да ги вгради,
по кожа ти белег да остане,
за да запомниш този ден,
когато избор ми остави
да си отида или да остана.
Сърцето с последна покана
душата от сънища буди.
Остави ме...
с миг самота.
Остави ме... паднала в калта.
Да извая от нея любов
и суетата да изкъпя,
при тебе да изтичам
по-черна отпреди,
но истински обичаща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
