Остави ме...
Остави ме
сама да си призная слабостта
и да се върна полудяла...
в пространството да изкрещя
две думи без слова...
Небето да ти ги дари
от моите въздишки изтъкани.
Слънцето да ги вгради,
по кожа ти белег да остане,
за да запомниш този ден,
когато избор ми остави
да си отида или да остана.
Сърцето с последна покана
душата от сънища буди.
Остави ме...
с миг самота.
Остави ме... паднала в калта.
Да извая от нея любов
и суетата да изкъпя,
при тебе да изтичам
по-черна отпреди,
но истински обичаща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
