Jan 9, 2009, 1:55 PM

Остави ме...

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Остави ме

сама да си призная слабостта

и да се върна полудяла...

в пространството да изкрещя

две думи без слова...

Небето да ти ги дари

от моите въздишки изтъкани.

Слънцето да ги вгради,

по кожа ти белег да остане,

за да запомниш този ден,

когато избор ми остави

да си отида или да остана.

Сърцето с последна покана

душата от сънища буди.

Остави ме...

с миг самота.

Остави ме... паднала в калта.

Да извая от нея любов

и суетата да изкъпя,

при тебе да изтичам

по-черна отпреди,

но истински обичаща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...