Остави ме...
Остави ме
сама да си призная слабостта
и да се върна полудяла...
в пространството да изкрещя
две думи без слова...
Небето да ти ги дари
от моите въздишки изтъкани.
Слънцето да ги вгради,
по кожа ти белег да остане,
за да запомниш този ден,
когато избор ми остави
да си отида или да остана.
Сърцето с последна покана
душата от сънища буди.
Остави ме...
с миг самота.
Остави ме... паднала в калта.
Да извая от нея любов
и суетата да изкъпя,
при тебе да изтичам
по-черна отпреди,
но истински обичаща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
