raccing (Радка Иванова) raccing (Радка Иванова)
2 153
9 ene 2009, 13:55

Остави ме...

1.1K 0 3

Остави ме

сама да си призная слабостта

и да се върна полудяла...

в пространството да изкрещя

две думи без слова...

Небето да ти ги дари

от моите въздишки изтъкани.

Слънцето да ги вгради,

по кожа ти белег да остане,

за да запомниш този ден,

когато избор ми остави

да си отида или да остана.

Сърцето с последна покана

душата от сънища буди.

Остави ме...

с миг самота.

Остави ме... паднала в калта.

Да извая от нея любов

и суетата да изкъпя,

при тебе да изтичам

по-черна отпреди,

но истински обичаща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0