13 мар. 2007 г., 16:46

Остави ме пак да те обичам

902 0 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                             Остави ме пак да те обичам,

                             безмълвно слово е душата  и плътта.

                             Не знам къде ли в някого се вричахме,

                             но  пак ще дойде, пак ще дойде любовта.

                            
                             Тъй много се обичахме!

                             Ах, колко много се обичахме!

                             Събличахме ненужна самота…

                             Ах, колко много пак ще се обичаме,

                             какво ли друго нужно трябва по света...

                            
                             Обичахме, обичахме, обичахме,

                             безкраен свят, във който се събличахме.

                             В единен край, с ненужна самота.

                             А с тебе толкова ненужно се обричахме,                           
                             
но пак ще дойде, пак ще дойде есента...

                            
                             
Безмълвни срещи, пълни след отричане.

                             Безкраен свят, и срещи – суета.

                             Несътворени, сам-сами от любовта наричани,

                             и суета ли, суета ли, суета!

                            
                             Какво от туй, че някога обичахме,

                             и ти и мене, и някой други по света.

                             Но остави ме все пак тъй  да се обичаме

                             Макар, че двамата ще срещнем есента…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветан Бекяров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...