13 мар. 2007 г., 16:46

Остави ме пак да те обичам

899 0 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                             Остави ме пак да те обичам,

                             безмълвно слово е душата  и плътта.

                             Не знам къде ли в някого се вричахме,

                             но  пак ще дойде, пак ще дойде любовта.

                            
                             Тъй много се обичахме!

                             Ах, колко много се обичахме!

                             Събличахме ненужна самота…

                             Ах, колко много пак ще се обичаме,

                             какво ли друго нужно трябва по света...

                            
                             Обичахме, обичахме, обичахме,

                             безкраен свят, във който се събличахме.

                             В единен край, с ненужна самота.

                             А с тебе толкова ненужно се обричахме,                           
                             
но пак ще дойде, пак ще дойде есента...

                            
                             
Безмълвни срещи, пълни след отричане.

                             Безкраен свят, и срещи – суета.

                             Несътворени, сам-сами от любовта наричани,

                             и суета ли, суета ли, суета!

                            
                             Какво от туй, че някога обичахме,

                             и ти и мене, и някой други по света.

                             Но остави ме все пак тъй  да се обичаме

                             Макар, че двамата ще срещнем есента…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветан Бекяров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...