13.03.2007 г., 16:46

Остави ме пак да те обичам

897 0 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                             Остави ме пак да те обичам,

                             безмълвно слово е душата  и плътта.

                             Не знам къде ли в някого се вричахме,

                             но  пак ще дойде, пак ще дойде любовта.

                            
                             Тъй много се обичахме!

                             Ах, колко много се обичахме!

                             Събличахме ненужна самота…

                             Ах, колко много пак ще се обичаме,

                             какво ли друго нужно трябва по света...

                            
                             Обичахме, обичахме, обичахме,

                             безкраен свят, във който се събличахме.

                             В единен край, с ненужна самота.

                             А с тебе толкова ненужно се обричахме,                           
                             
но пак ще дойде, пак ще дойде есента...

                            
                             
Безмълвни срещи, пълни след отричане.

                             Безкраен свят, и срещи – суета.

                             Несътворени, сам-сами от любовта наричани,

                             и суета ли, суета ли, суета!

                            
                             Какво от туй, че някога обичахме,

                             и ти и мене, и някой други по света.

                             Но остави ме все пак тъй  да се обичаме

                             Макар, че двамата ще срещнем есента…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...