Остави ме пак да те обичам,
безмълвно слово е душата и плътта.
Не знам къде ли в някого се вричахме,
но пак ще дойде, пак ще дойде любовта.
Тъй много се обичахме!
Ах, колко много се обичахме!
Събличахме ненужна самота…
Ах, колко много пак ще се обичаме,
какво ли друго нужно трябва по света...
Обичахме, обичахме, обичахме,
безкраен свят, във който се събличахме.
В единен край, с ненужна самота. ...