Острилка за молив
Изпращам ти, обич, острилка за молив -
да си наточиш графита за мен:
да пишеш лъжи по гърба ми отгоре
и да съм чиста привидно отпред -
маркирана с твоите инициали,
да съм невидима в случай на флирт;
да съм от тия, дет' псета ги яли
и да съм с други „предателки“ квит;
да издълбаеш със него отляво
своето име – фамилия – град -
да ми напомнят, че гнилото явно
не е в Дания. А е във твоя креват.
Изпращам острилка. Изпращам и... друго!
Да схванеш:
защо днес ме гледаш във гръб;
защо даже псетата трудно ме дъвчат,
когато моливите се изтъпят;
защо пия бира със всички „предателки“;
защо разрушавам дебели стени;
защо тази дупка отляво е паметник
и са ПОГРЕБАНИ чувствата ми!!!...
Изпращам острилка.
И превоз до Дания.
Очаквай ги да те извозят, любов.
Но не с лимузина.
Не ти се полага.
Очаквай камион на ТИТАН или ВОЛФ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
