5 янв. 2025 г., 13:32

Островръхчо и Заобленчо – 9

486 4 10

Напъна се и връхчето прекърши,

а с другото успя да се промуши.

Историята тъй внезапно свърши,

но Островръхчо нова май надуши.

Наблизо фурна малка за закуски

и хляб горещ затваряше, когато

отнякъде човек един се спусна,

видя че не работи, но вратата

отворена все още бе. Тогава

мъжът на нея тихичко почука.

Стопанинът излезе с ей такава

голяма бяла шапка. – Кой ли тука

дошъл е хляб за вкъщи да купува? –

със любопитство взря се той в човека.

– Аз беден съм. Но, както ми се струва,

с труда си мога да платя. И нека

при теб започна аз да чиракувам.

Ала сега ти дай ми за децата

един поне... От утре ще купувам!

Забравили са как ухай кората...

Дотътриха се камъчните братя

с нескрито любопитство до хлебаря.

– Два хляба за децата ще изпратя,

я виж какви са хубави и парят!

Човекът изненадан взе торбата

и с благослов ръката му целуна.

– Ти жив и здрав бъди! А добрината

и тебе да намери! – развълнуван

едва изрече и със крачки бързи

по улицата стръмна се затича

в душата с радостта, от друг отвързана,

и с дви сълзи, напъпили в очите.

Заобленчо, доволен, че храната

не е за скалните дечица нужна,

побутна брат си, после за ръката

го хвана и поеха двама дружно

във лесната посока – все надолу.

На уличката краят беше близко.

Видяха локви със трева набола

и кал – от гуми на коли разплискана.

Тогава чуха глас познат и тънък.

Търкулчо тях за помощ ги зовеше.

Гласът по-силен стана, даже звънък

и на места към детски плач клонеше.

– Подайте ми ръка да се измъкна!

Попаднах във калта на локва гадна!

От вчера тук съм, ето, пак ще мръкне,

напатих се, напатих се безславно...

– Ще ти помогнем, тука сме и двама

със локвата голяма ще се справим.

Млъкни за малко, моля ти се, само! –

Заобленчо над него се изправи.

И Островръхчо беше се замислил

по лесен начин как това да стане.

Една кола засилена разплиска

мътилка и Търкулчо пак остана

закрит догоре от калта, горкия.

Потъна в най-дълбото и млъкна.

Заобленчо изви от камък шия

и, с пръчка да го стигне, вътре бръкна.

Но ти си знаеш, тука идва краят.

Историята утре продължава.

Послушните тогава ще узнаят

какво със трите камъчета става.

 

Следва:....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че го чувстваш така, Доче!🙏💋❤️
    Честит празник!
  • Урок по добротворчество!
  • Толкова ми е хубаво, че и големи деца като теб търсят да прочетат поредната приказка и да заспят с нея! Лека нощ, Светулче ❤️🌃
  • Чета си подвизите на камъчетата братя и - в леглото. Колко е хубаво, че са и за пораснали деца. 😌
  • Утре ще изпращам детската си книжка за Беладжията на едно малко момченце и от това се вълнувам, защото знам от баща му, че четат за приключенията на новите ми герои заедно с него и чакат с нетърпение всяка следваща част. Дано камъчетата имат късмет и успеят да излязат в книжка, за да стигнат наистина до повече деца! Приемам те като тяхна добра орисница, Краси!🧡

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...