5.01.2025 г., 13:32

Островръхчо и Заобленчо – 9

481 4 10

Напъна се и връхчето прекърши,

а с другото успя да се промуши.

Историята тъй внезапно свърши,

но Островръхчо нова май надуши.

Наблизо фурна малка за закуски

и хляб горещ затваряше, когато

отнякъде човек един се спусна,

видя че не работи, но вратата

отворена все още бе. Тогава

мъжът на нея тихичко почука.

Стопанинът излезе с ей такава

голяма бяла шапка. – Кой ли тука

дошъл е хляб за вкъщи да купува? –

със любопитство взря се той в човека.

– Аз беден съм. Но, както ми се струва,

с труда си мога да платя. И нека

при теб започна аз да чиракувам.

Ала сега ти дай ми за децата

един поне... От утре ще купувам!

Забравили са как ухай кората...

Дотътриха се камъчните братя

с нескрито любопитство до хлебаря.

– Два хляба за децата ще изпратя,

я виж какви са хубави и парят!

Човекът изненадан взе торбата

и с благослов ръката му целуна.

– Ти жив и здрав бъди! А добрината

и тебе да намери! – развълнуван

едва изрече и със крачки бързи

по улицата стръмна се затича

в душата с радостта, от друг отвързана,

и с дви сълзи, напъпили в очите.

Заобленчо, доволен, че храната

не е за скалните дечица нужна,

побутна брат си, после за ръката

го хвана и поеха двама дружно

във лесната посока – все надолу.

На уличката краят беше близко.

Видяха локви със трева набола

и кал – от гуми на коли разплискана.

Тогава чуха глас познат и тънък.

Търкулчо тях за помощ ги зовеше.

Гласът по-силен стана, даже звънък

и на места към детски плач клонеше.

– Подайте ми ръка да се измъкна!

Попаднах във калта на локва гадна!

От вчера тук съм, ето, пак ще мръкне,

напатих се, напатих се безславно...

– Ще ти помогнем, тука сме и двама

със локвата голяма ще се справим.

Млъкни за малко, моля ти се, само! –

Заобленчо над него се изправи.

И Островръхчо беше се замислил

по лесен начин как това да стане.

Една кола засилена разплиска

мътилка и Търкулчо пак остана

закрит догоре от калта, горкия.

Потъна в най-дълбото и млъкна.

Заобленчо изви от камък шия

и, с пръчка да го стигне, вътре бръкна.

Но ти си знаеш, тука идва краят.

Историята утре продължава.

Послушните тогава ще узнаят

какво със трите камъчета става.

 

Следва:....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че го чувстваш така, Доче!🙏💋❤️
    Честит празник!
  • Урок по добротворчество!
  • Толкова ми е хубаво, че и големи деца като теб търсят да прочетат поредната приказка и да заспят с нея! Лека нощ, Светулче ❤️🌃
  • Чета си подвизите на камъчетата братя и - в леглото. Колко е хубаво, че са и за пораснали деца. 😌
  • Утре ще изпращам детската си книжка за Беладжията на едно малко момченце и от това се вълнувам, защото знам от баща му, че четат за приключенията на новите ми герои заедно с него и чакат с нетърпение всяка следваща част. Дано камъчетата имат късмет и успеят да излязат в книжка, за да стигнат наистина до повече деца! Приемам те като тяхна добра орисница, Краси!🧡

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...