Осъдени Души

12 авг. 2018 г., 14:17 2019-03-28T12:09:47+02:00

Поэзия » Философская, Оды и поэмы

947 4 3

Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.

Светове изпълват очите,
мигове разбиват душите.
Те крещят, докато мълчите.
Ще шептят тихо, за да заспите.

Някъде там плачат до болка
и не спят, защото не могат.
Мислят за рая, горящи във ада,
знай с криле и ангелът пада!

Като жигосан със кървав печат.
И след 100 години те пак ще мълчат.
То свети там и там ще угасне.
Рана жестока и тя ще зарасне.

Мишка в капана наивно се хвана.
Моли за милост ,но милост няма.
Плачат душите и тихо се молят.
От един вид ,а взаимно се колят.

anissta (Anissta Striova)

2018-08-29T17:19:03+03:00

Лоол!! Уникално е!! 💜🖤💜🖤💜
Филип (Филип Филипов)

2018-08-13T16:58:37+03:00

Мислех, че аз съм най-младия талант, но определено ме опроверга!😄 Замислям се преди три години когато бях колкото теб, дали бих могъл да напиша такава поезия и силно се съмнявам! Добра си, продължавай в същия дух!
LiaNik (И.К.)

2018-08-12T20:32:40+03:00

Ехааа! Браво момиче! Продължавай все така!