Осъдени Души
Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите,
мигове разбиват душите.
Те крещят, докато мълчите.
Ще шептят тихо, за да заспите.
Някъде там плачат до болка
и не спят, защото не могат.
Мислят за рая, горящи във ада,
знай с криле и ангелът пада!
Като жигосан със кървав печат.
И след 100 години те пак ще мълчат.
То свети там и там ще угасне.
Рана жестока и тя ще зарасне.
Мишка в капана наивно се хвана.
Моли за милост ,но милост няма.
Плачат душите и тихо се молят.
От един вид ,а взаимно се колят.
Някъде там плачат до болка
и не спят, защото не могат.
Мислят за рая, горящи във ада,
знай с криле и ангелът пада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© LeonaXIII Всички права запазени
