Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите,
мигове разбиват душите.
Те крещят, докато мълчите.
Ще шептят тихо, за да заспите.
Някъде там плачат до болка
и не спят, защото не могат.
Мислят за рая, горящи във ада,
знай с криле и ангелът пада! ...