Осъдих се
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам да открия
изгубена отрано светлина.
Като че ли след някаква магия
съм придобила друга същина…
А покрай мен минават нови зими
и се редуват с истински лета –
снегът рисува ледени килими,
заместени от черги на цветя.
Но аз съм вътре – в моята си драма,
и болката неистово кънти!
Осъдих се задълго! Не прощавам,
макар че Господ всичко ми прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
