Осъдих се
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам да открия
изгубена отрано светлина.
Като че ли след някаква магия
съм придобила друга същина…
А покрай мен минават нови зими
и се редуват с истински лета –
снегът рисува ледени килими,
заместени от черги на цветя.
Но аз съм вътре – в моята си драма,
и болката неистово кънти!
Осъдих се задълго! Не прощавам,
макар че Господ всичко ми прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени