Осъмване
Осъмна в романтика града,
на чаша сладолед ми заприлича.
Снегът надолу тихо пада
и кара времето да тича.
Хей там в отсрещния прозорец
перде безшумно се отместя , свлича.
Две хубави очи кат бисерчета светят
и радост искрена навън изтича.
Защо стрелките се надбягват,
защо е тази надпревара?
За сетен път лика зърни,
мечта пъртина ти прокара.
1971 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
