Осъмна в романтика града,
на чаша сладолед ми заприлича.
Снегът надолу тихо пада
и кара времето да тича.
Хей там в отсрещния прозорец
перде безшумно се отместя , свлича.
Две хубави очи кат бисерчета светят
и радост искрена навън изтича.
Защо стрелките се надбягват,
защо е тази надпревара?
За сетен път лика зърни,
мечта пъртина ти прокара.
1971 г.
© Иван Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
