Осъмна в романтика града,
на чаша сладолед ми заприлича.
Снегът надолу тихо пада
и кара времето да тича.
Хей там в отсрещния прозорец
перде безшумно се отместя , свлича.
Две хубави очи кат бисерчета светят
и радост искрена навън изтича.
Защо стрелките се надбягват,
защо е тази надпревара?
За сетен път лика зърни,
мечта пъртина ти прокара.
1971 г.
© Иван Иванов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
