28 нояб. 2008 г., 23:48

Осъзнаване 

  Поэзия
503 0 0

Взрив.

Нов живот и свят.

Замрял стоя.

Безумие.

Размит портрет

потъва във морето

Студената вода,

погребва го

под съпровода

на дъжда.

Поема сетния

си път

сред пяната на Лета.

 

Ръце

протегнати

в безумен вик крещят.

Отчаяни очи

поглеждат

за последен път

небето.

И няма кръв и рани -

само болка,

произтичаща от

сблъсъка

с действителността.

Прераждане и вливане

в монотонността на

Битието.

 

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??