28 nov 2008, 23:48

Осъзнаване

  Poesía
672 0 0

Взрив.

Нов живот и свят.

Замрял стоя.

Безумие.

Размит портрет

потъва във морето

Студената вода,

погребва го

под съпровода

на дъжда.

Поема сетния

си път

сред пяната на Лета.

 

Ръце

протегнати

в безумен вик крещят.

Отчаяни очи

поглеждат

за последен път

небето.

И няма кръв и рани -

само болка,

произтичаща от

сблъсъка

с действителността.

Прераждане и вливане

в монотонността на

Битието.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...