28.11.2008 г., 23:48

Осъзнаване

674 0 0

Взрив.

Нов живот и свят.

Замрял стоя.

Безумие.

Размит портрет

потъва във морето

Студената вода,

погребва го

под съпровода

на дъжда.

Поема сетния

си път

сред пяната на Лета.

 

Ръце

протегнати

в безумен вик крещят.

Отчаяни очи

поглеждат

за последен път

небето.

И няма кръв и рани -

само болка,

произтичаща от

сблъсъка

с действителността.

Прераждане и вливане

в монотонността на

Битието.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...