14 авг. 2008 г., 11:06

Осъзнаване

789 0 17
Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -

носеща ми радости и болки.


Почувствах те - студена и пожареща -
пръстите ти бяха нежни страници - 
не бях те виждал бяла и сияеща,

нито пък невзрачна, непогалена.


Повярвах ти - на всички обещания,
погледът ти искаше доверие.
Но не знаехме за нашите желания,

както е в любовното поверие.


Разучих те. И в тоя час съдбовен
очите ти очите ми разнищиха.
И накрая осъзнах, че помежду ни
не може да припламне нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Видях те...
    Почувствах те...
    Повярвах ти...
    Разучих те...
    И накрая осъзнах...
    не може...

    Ами има го и този финал. Понякога малко бавно осъзнаваме, че нещата вървят в тази посока и понаболява тук-там, но - това е положението.
    Е, не винаги де
    Във всеки случай харесах стиха ти.

  • Прекрасен стих!!
  • А как тръгна......разнищващо!!!
  • Голям талант си Валери !Нямам какво да кажа.Прекраням се пред творбите ти.Поздрави !
  • Брово!!! Страхотен си !!!!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...