Осъзнаване

Poetry

782 0 17

Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -

носеща ми радости и болки.

Почувствах те - студена и пожареща -
пръстите ти бяха нежни страници -
не бях те виждал бяла и сияеща,

нито пък невзрачна, непогалена.

Повярвах ти - на всички обещания,
погледът ти искаше доверие.
Но не знаехме за нашите желания,

както е в любовното поверие.

Разучих те. И в тоя час съдбовен
очите ти очите ми разнищиха.
И накрая осъзнах, че помежду ни
не може да припламне нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

Видях те...
Почувствах те...
Повярвах ти...
Разучих те...
И накрая осъзнах...
не може...

Ами има го и този финал. Понякога малко бавно осъзнаваме, че нещата вървят в тази посока и понаболява тук-там, но - това е положението.
Е, не винаги де
Във всеки случай харесах стиха ти.

2008-08-16T00:31:25+03:00
genkaivanova (Генка)

Прекрасен стих!!

2008-08-14T14:56:13+03:00
EliTa (Ели)

А как тръгна......разнищващо!!!

2008-08-14T14:11:16+03:00
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

Голям талант си Валери !Нямам какво да кажа.Прекраням се пред творбите ти.Поздрави !

2008-08-14T13:56:52+03:00
lotalia (Меги Ризова)

Брово!!! Страхотен си !!!!!!

2008-08-14T13:55:18+03:00