Осъзнаване
Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -
пръстите ти бяха нежни страници -
не бях те виждал бяла и сияеща,
погледът ти искаше доверие.
Но не знаехме за нашите желания,
очите ти очите ми разнищиха.
И накрая осъзнах, че помежду ни
не може да припламне нищо.
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -
носеща ми радости и болки.
пръстите ти бяха нежни страници -
не бях те виждал бяла и сияеща,
нито пък невзрачна, непогалена.
погледът ти искаше доверие.
Но не знаехме за нашите желания,
както е в любовното поверие.
очите ти очите ми разнищиха.
И накрая осъзнах, че помежду ни
не може да припламне нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
