30 янв. 2005 г., 17:54

От бяло в жълто

972 0 1
Набръчква се
времето.
Гравитация
в мислите,
безтегловна
полемика,
търсеща истини,
побъркан свят
с объркани хора,
посоките много,
изход един,
а в контактните
лещи умора...
Вакуум изсмуква
чувствата,
летящи в орбита
около щастието,
попаднало в
черната дупка
на раждащата
се свръхнова,
в посока
великия взрив
на съзнанието,
губещ се
в безкрайния
душевен
космос - поле
за реактивните
сонди на
психоаналитиците
и манна небесна
за психиатрите.

Набръчква се
времето,
а в гънките му
белите мишлета
пожълтяват

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...