Jan 30, 2005, 5:54 PM

От бяло в жълто

  Poetry
962 0 1
Набръчква се
времето.
Гравитация
в мислите,
безтегловна
полемика,
търсеща истини,
побъркан свят
с объркани хора,
посоките много,
изход един,
а в контактните
лещи умора...
Вакуум изсмуква
чувствата,
летящи в орбита
около щастието,
попаднало в
черната дупка
на раждащата
се свръхнова,
в посока
великия взрив
на съзнанието,
губещ се
в безкрайния
душевен
космос - поле
за реактивните
сонди на
психоаналитиците
и манна небесна
за психиатрите.

Набръчква се
времето,
а в гънките му
белите мишлета
пожълтяват

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...