30.01.2005 г., 17:54

От бяло в жълто

971 0 1
Набръчква се
времето.
Гравитация
в мислите,
безтегловна
полемика,
търсеща истини,
побъркан свят
с объркани хора,
посоките много,
изход един,
а в контактните
лещи умора...
Вакуум изсмуква
чувствата,
летящи в орбита
около щастието,
попаднало в
черната дупка
на раждащата
се свръхнова,
в посока
великия взрив
на съзнанието,
губещ се
в безкрайния
душевен
космос - поле
за реактивните
сонди на
психоаналитиците
и манна небесна
за психиатрите.

Набръчква се
времето,
а в гънките му
белите мишлета
пожълтяват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...