Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен.
Всъщност, парченца от пъзел.
Сложени на мястото си пасват идеално.
Така сглобена се виждам с много отблясъци-
парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
парченца мечти, копнеж и надежда,
парченца страх, трепети и умора.
Умора от всичко, от целият свят
и най- вече от себе си, от това отражение,
от този сглобен пъзел - измама.
А как искам да надникна невиждаща
от другата страна на огледалото...
------------------
Успях, надникнах и видях
от другата страна на огледалото,
там парчетата от пъзел не блестят,
черното видях във мен и бялото.
Видях се там разперила криле -
бяло, а другото смолисто черно.
За рамената бяха ми дарени те
от ангел мил, но и от демон.
Открих се някак си различна,
очаквах слънце и дъга…
Мислех си, че мога само да обичам!
Не ми хареса там, от другата страна!
Благодаря, Злати!