Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен.
Всъщност, парченца от пъзел.
Сложени на мястото си пасват идеално.
Така сглобена се виждам с много отблясъци-
парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
парченца мечти, копнеж и надежда,
парченца страх, трепети и умора.
Умора от всичко, от целият свят ...