От другата страна на огледалото
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен.
Всъщност, парченца от пъзел.
Сложени на мястото си пасват идеално.
Така сглобена се виждам с много отблясъци-
парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
парченца мечти, копнеж и надежда,
парченца страх, трепети и умора.
Умора от всичко, от целият свят
и най- вече от себе си, от това отражение,
от този сглобен пъзел - измама.
А как искам да надникна невиждаща
от другата страна на огледалото...
------------------
Успях, надникнах и видях
от другата страна на огледалото,
там парчетата от пъзел не блестят,
черното видях във мен и бялото.
Видях се там разперила криле -
бяло, а другото смолисто черно.
За рамената бяха ми дарени те
от ангел мил, но и от демон.
Открих се някак си различна,
очаквах слънце и дъга…
Мислех си, че мога само да обичам!
Не ми хареса там, от другата страна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
