3 авг. 2011 г., 10:04

От един инат

1K 0 1

Нощем, когато не мога да заспя,

пак си в мислите ми,

пак усещам аромата ти,

пак ехтят последните ти думи...

 

Уморена от всичко, тъй загубена в нищото,

се питам щеше ли да е различно,

ако казала ти бях едно-едничко,

мъничко признание - че още те обичам?

 

Ако бях признала си вината,

нямаше да чувствам днес тъгата,

но, уви, избрах ината

и оставих те да си отидеш през вратата.

 

Имаше вина и ти, недей отрича,

но от мене тъй подло ти съблича

последната надежда за любов,

а сега едва ли ще чуеш този зов...

 

След време, ако със теб се срещнем

и за миг дори се погледнем,

ще се сетим каква любов изживяхме,

а просто не си я признахме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Гущерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...