Нощем, когато не мога да заспя,
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото,
се питам щеше ли да е различно,
ако казала ти бях едно-едничко,
мъничко признание - че още те обичам?
Ако бях признала си вината,
нямаше да чувствам днес тъгата,
но, уви, избрах ината
и оставих те да си отидеш през вратата. ...