От изгрев до здрач
По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън,
удавил в пламък бурното море.
Бе щастие. Бе болка. И тревога
в препускащо до пръсване сърце.
По залез любовта ми…Тя е кротка.
Тих пристан за разветите платна
на лутала се дълго бяла лодка,
очакваща нощта си на брега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
