От изгрев до здрач
По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън,
удавил в пламък бурното море.
Бе щастие. Бе болка. И тревога
в препускащо до пръсване сърце.
По залез любовта ми…Тя е кротка.
Тих пристан за разветите платна
на лутала се дълго бяла лодка,
очакваща нощта си на брега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
