По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън,
удавил в пламък бурното море.
Бе щастие. Бе болка. И тревога
в препускащо до пръсване сърце.
По залез любовта ми…Тя е кротка.
Тих пристан за разветите платна
на лутала се дълго бяла лодка,
очакваща нощта си на брега.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up