Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни!
Песен пуснах – дано заглуши ви.
Имам, зная го, много и тежки вини –
все изправям дърветата криви.
Все отляво в гърдите ми тихо мъжди,
а стихът ми гори, като факел.
Нося обич и нежност... Сред свят на вражди.
Някой, някъде мене е чакал. ...