До трети петли
Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни!
Песен пуснах – дано заглуши ви.
Имам, зная го, много и тежки вини –
все изправям дърветата криви.
Все отляво в гърдите ми тихо мъжди,
а стихът ми гори, като факел.
Нося обич и нежност... Сред свят на вражди.
Някой, някъде мене е чакал.
Обич моя, ще чакам до трети петли.
Ни от мрак, ни от злоба боя се.
Прегърни ме! От изток зората светли,
път огрява... И нов, и прекрасен...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
