От калните локви през стълбите до небесната палата

обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.

С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,

когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,

а разплатата остава само забранения цвят на сивия град,

където черните и белите отдавна са мат.

Където всички чувства остават само астенични,

като глътката въздух при пристъпи астматични,

а малцината вярващи стават амбивалентни.

Вкопчили се в изкривената права на фрагментирани моменти.

Социалният живот, прескачащ от летаргия в хибернация,

армия от киборги - духовниците в медитация.

Кръстът на църквата отдавна е нов знак за валута,

на праведника остава само обездушен да се лута.

И, кръстоносецо, преди срещу мен във война да вдигнеш герба си,

направи си услуга и вместо врага, опознай себе си.