От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град,
където черните и белите отдавна са мат.
Където всички чувства остават само астенични,
като глътката въздух при пристъпи астматични,
а малцината вярващи стават амбивалентни.
Вкопчили се в изкривената права на фрагментирани моменти.
Социалният живот, прескачащ от летаргия в хибернация,
армия от киборги - духовниците в медитация. ...