От колко отдавна...
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и...
Трябва сама да си я измисля,
нали всичко се чува горе.
Да облека дреха зелена,
да намокри очите ми слънцето,
в шепа да стисна камъче,
да изляза от сивата къща.
Зад гърба ми - всички сухи лета-
спомени за "Пеперуда"
а след нея десет капки и... прах.
Пустота.
Дъждовното мокро -
наградата за смелостта да вървиш.
Господ не праща изпитание,
дето не можеш да издържиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
