враната (Маргарита Василева)
156 5525
23 мая 2008 г., 07:51

От колко отдавна... 

  Поэзия » Белые стихи
834 0 5

 

От колко отдавна

не съм викала дъжд.

 Сто години навярно.

И заклинание някакво имаше,

и молитва, и...

Трябва сама да си я измисля,

нали всичко се чува горе.

Да облека дреха зелена,

да намокри очите ми слънцето,

в шепа да стисна камъче,

да изляза от сивата къща.

Зад гърба ми - всички сухи лета-

спомени за "Пеперуда"

а след нея десет капки и... прах.

Пустота.

Дъждовното мокро -

наградата за смелостта да вървиш.

Господ не праща изпитание,

дето не можеш да издържиш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??