От колко отдавна...
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и...
Трябва сама да си я измисля,
нали всичко се чува горе.
Да облека дреха зелена,
да намокри очите ми слънцето,
в шепа да стисна камъче,
да изляза от сивата къща.
Зад гърба ми - всички сухи лета-
спомени за "Пеперуда"
а след нея десет капки и... прах.
Пустота.
Дъждовното мокро -
наградата за смелостта да вървиш.
Господ не праща изпитание,
дето не можеш да издържиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
