От колко отдавна...

23.05.2008 г., 7:51 ч.

Поезия » Бели стихове

865 0 5

От колко отдавна

не съм викала дъжд.

Сто години навярно.

И заклинание някакво имаше,

и молитва, и...

Трябва сама да си я измисля,

нали всичко се чува горе.

Да облека дреха зелена,

да намокри очите ми слънцето,

в шепа да стисна камъче,

да изляза от сивата къща.

Зад гърба ми - всички сухи лета-

спомени за "Пеперуда"

а след нея десет капки и... прах.

Пустота.

Дъждовното мокро -

наградата за смелостта да вървиш.

Господ не праща изпитание,

дето не можеш да издържиш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.