16 мая 2008 г., 14:40

От континент до континент

720 0 5

 

От континент до континент,
от юг до север - не престава,
издига ни и ни снижава,
премята ни и ни люлее
безжалостният океан
от подлост и от лицемерие,
сред който хората живеят!

Не се боях от океана!
За всяка буря бях готов!
Защото здраво бях застанал,
сред планини коварна пяна,
на капка истинска любов!

Каква любов - то бе измяна!
Преля от нея океана!
Водите му са отровени
и плуват в него - вдъхновени,
единствено онез, които
са били подлеци родени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелю,навярно ще намериш друга опорна точка,нова капчица истинска любов,та океанът няма да уплаши смелчага като тебе!Прегръдки!!!
  • Много мъдрост и горчивина има в стиховете ти Ангар. Но този сайт прилича на малко островче с много любов, много доброта и много чистота. Не на всеки се дава дарбата да е поет. Може би само на тези, които притежават тези качества.
  • Съгласна съм с изказалите се по-долу потребители.Наистина добре замислено и още по-добре написано.
  • Хората не просто плуват в този океан, те го създават
  • ако тук- там само го пипнеш,ще стане неповторимо.поздрави

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...