May 16, 2008, 2:40 PM

От континент до континент

  Poetry » Love
724 0 5

 

От континент до континент,
от юг до север - не престава,
издига ни и ни снижава,
премята ни и ни люлее
безжалостният океан
от подлост и от лицемерие,
сред който хората живеят!

Не се боях от океана!
За всяка буря бях готов!
Защото здраво бях застанал,
сред планини коварна пяна,
на капка истинска любов!

Каква любов - то бе измяна!
Преля от нея океана!
Водите му са отровени
и плуват в него - вдъхновени,
единствено онез, които
са били подлеци родени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятелю,навярно ще намериш друга опорна точка,нова капчица истинска любов,та океанът няма да уплаши смелчага като тебе!Прегръдки!!!
  • Много мъдрост и горчивина има в стиховете ти Ангар. Но този сайт прилича на малко островче с много любов, много доброта и много чистота. Не на всеки се дава дарбата да е поет. Може би само на тези, които притежават тези качества.
  • Съгласна съм с изказалите се по-долу потребители.Наистина добре замислено и още по-добре написано.
  • Хората не просто плуват в този океан, те го създават
  • ако тук- там само го пипнеш,ще стане неповторимо.поздрави

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...