24 июн. 2009 г., 14:51

От кръчмата на село

1K 0 8

 

 

От кръчмата на село

излиза старец пийнал.

Бутилката е с него,

а здрачът е подгизнал.

 

Към къщи се отправя,

но сенчесто залита.

Накрая се оставя

Съдбата да го рита.

 

И ето, че намира

къщурката си стара.

След мъничко изщраква

самотно с катинара.

 

Вратата той отваря

и тихо се ослушва.

Но бабата я няма -

и виното отпушва.

 

 Тя скоро си замина

от този свят лъжовен.

Но дядото по навик

живее с онзи спомен.

 

То, пътят и на него

е кратък и се види -

при бабата си горе

той скоро ще отиде.

 

И там отново двама

край печка ще се греят.

А бабешката врява

ще бъде сладък екот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недялко Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...