24 июн. 2009 г., 14:51

От кръчмата на село

1K 0 8

 

 

От кръчмата на село

излиза старец пийнал.

Бутилката е с него,

а здрачът е подгизнал.

 

Към къщи се отправя,

но сенчесто залита.

Накрая се оставя

Съдбата да го рита.

 

И ето, че намира

къщурката си стара.

След мъничко изщраква

самотно с катинара.

 

Вратата той отваря

и тихо се ослушва.

Но бабата я няма -

и виното отпушва.

 

 Тя скоро си замина

от този свят лъжовен.

Но дядото по навик

живее с онзи спомен.

 

То, пътят и на него

е кратък и се види -

при бабата си горе

той скоро ще отиде.

 

И там отново двама

край печка ще се греят.

А бабешката врява

ще бъде сладък екот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недялко Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...