24 июн. 2009 г., 14:51

От кръчмата на село

1K 0 8

 

 

От кръчмата на село

излиза старец пийнал.

Бутилката е с него,

а здрачът е подгизнал.

 

Към къщи се отправя,

но сенчесто залита.

Накрая се оставя

Съдбата да го рита.

 

И ето, че намира

къщурката си стара.

След мъничко изщраква

самотно с катинара.

 

Вратата той отваря

и тихо се ослушва.

Но бабата я няма -

и виното отпушва.

 

 Тя скоро си замина

от този свят лъжовен.

Но дядото по навик

живее с онзи спомен.

 

То, пътят и на него

е кратък и се види -

при бабата си горе

той скоро ще отиде.

 

И там отново двама

край печка ще се греят.

А бабешката врява

ще бъде сладък екот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недялко Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...