24 jun 2009, 14:51

От кръчмата на село

  Poesía
1K 0 8

 

 

От кръчмата на село

излиза старец пийнал.

Бутилката е с него,

а здрачът е подгизнал.

 

Към къщи се отправя,

но сенчесто залита.

Накрая се оставя

Съдбата да го рита.

 

И ето, че намира

къщурката си стара.

След мъничко изщраква

самотно с катинара.

 

Вратата той отваря

и тихо се ослушва.

Но бабата я няма -

и виното отпушва.

 

 Тя скоро си замина

от този свят лъжовен.

Но дядото по навик

живее с онзи спомен.

 

То, пътят и на него

е кратък и се види -

при бабата си горе

той скоро ще отиде.

 

И там отново двама

край печка ще се греят.

А бабешката врява

ще бъде сладък екот.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...