От кръчмата на село
От кръчмата на село
излиза старец пийнал.
Бутилката е с него,
а здрачът е подгизнал.
Към къщи се отправя,
но сенчесто залита.
Накрая се оставя
Съдбата да го рита.
И ето, че намира
къщурката си стара.
След мъничко изщраква
самотно с катинара.
Вратата той отваря
и тихо се ослушва.
Но бабата я няма -
и виното отпушва.
Тя скоро си замина
от този свят лъжовен.
Но дядото по навик
живее с онзи спомен.
То, пътят и на него
е кратък и се види -
при бабата си горе
той скоро ще отиде.
И там отново двама
край печка ще се греят.
А бабешката врява
ще бъде сладък екот.
© Недялко Колев All rights reserved.
