Небето ми е чисто, розово със утринните влюбени, щастливи, със залези във огнено обагрено, а нощите от сънища, така красиви. От мен не си отивай, никога! Дори не си помисляй да те няма, без теб небето ми ще бъде сиво, а болката ще е голяма...рана. Виж, падаща звезда ни се усмихна, за теб ще пожелая нещо, свято. Теб винаги във мене да те има, да е горещо, късното ми лято... От мен не можеш да си тръгнеш. Поникнал по стените на сърцето ми, ти даже въздухът, чрез мене дишаш. Обичай ме! Обичай ме завинаги...
От мен не можеш да си тръгнеш.
Поникнал по стените на сърцето ми,
ти даже въздуха чрез мене дишаш.
Обичай ме! Обичай ме завинаги...
* * *
Страхотен стих! Кой ли си тръгва от нежността?! Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Мисля, че най-истински пишем, когато пишем от любов!