От мен не си отивай
Небето ми е чисто, розово
със утринните влюбени, щастливи,
със залези във огнено обагрено,
а нощите от сънища, така красиви.
От мен не си отивай, никога!
Дори не си помисляй да те няма,
без теб небето ми ще бъде сиво,
а болката ще е голяма...рана.
Виж, падаща звезда ни се усмихна,
за теб ще пожелая нещо, свято.
Теб винаги във мене да те има,
да е горещо, късното ми лято...
От мен не можеш да си тръгнеш.
Поникнал по стените на сърцето ми,
ти даже въздухът, чрез мене дишаш.
Обичай ме! Обичай ме завинаги...
със утринните влюбени, щастливи,
със залези във огнено обагрено,
а нощите от сънища, така красиви.
От мен не си отивай, никога!
Дори не си помисляй да те няма,
без теб небето ми ще бъде сиво,
а болката ще е голяма...рана.
Виж, падаща звезда ни се усмихна,
за теб ще пожелая нещо, свято.
Теб винаги във мене да те има,
да е горещо, късното ми лято...
От мен не можеш да си тръгнеш.
Поникнал по стените на сърцето ми,
ти даже въздухът, чрез мене дишаш.
Обичай ме! Обичай ме завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
