16 янв. 2011 г., 13:56

От мъжката душа... 

  Поэзия » Любовная
534 0 0

Вратата грациозно се отвори -

тихи стъпки на жена,

Луната смутена стаята озари,

Земята разпали небесни огньове.

Искаш Обич да ти дам,

в замяна ще си идеш - знам!

Сърцето ми се стяга до полуда

в прегръдките на твоята празнота.

Камбанен звън отекна в главата -

погребваха още жива Любовта!

На друг жена ще си ти, но

сълзите ми с целувка изтри.

На сватбата облече се в бяло -

душата почерни изцяло!

Усмихни се! Нека не личи!

Хлябът, примесен със сълзи, горчи!

© Светлана Талева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??