От мъжката душа...
834
0
0
Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам,
в замяна ще си идеш - знам!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на твоята празнота.
Камбанен звън отекна в главата -
погребваха още жива Любовта!
На друг жена ще си ти, но
сълзите ми с целувка изтри.
На сватбата облече се в бяло -
душата почерни изцяло!
Усмихни се! Нека не личи!
Хлябът, примесен със сълзи, горчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Талева Всички права запазени
