От мъжката душа...

Вратата грациозно се отвори -

тихи стъпки на жена,

Луната смутена стаята озари,

Земята разпали небесни огньове.

Искаш Обич да ти дам,

в замяна ще си идеш - знам!

Сърцето ми се стяга до полуда

в прегръдките на твоята празнота.

Камбанен звън отекна в главата -

погребваха още жива Любовта!

На друг жена ще си ти, но

сълзите ми с целувка изтри.

На сватбата облече се в бяло -

душата почерни изцяло!

Усмихни се! Нека не личи!

Хлябът, примесен със сълзи, горчи!